Френски жонгльори са адепти на „бавното” живеене
Режисьор: Клеман Дазен
Участват: Джонатан Бу, Мартен Сер и други
На зрелищна образна партитура за седем жонгльори станаха очевидци феновете, посетили в спектакъл „ Азарян ” спектакъла на френската компания La Main de l’homme – „ Хуманоптер ”. Той е част от програмата на 13-ото издание на „ Световен спектакъл в София ” и съставлява комбиниране от актуален цирк и танц. Заглавието е изковано от младия режисьор и жонгльор Клеман Дазен и значи „ нещо сред човек и насекомо ”. „ Целта ми беше чрез изтощителна работа с тялото и комплицирана техника за жонглиране да основа символичен облик на множеството смисли и усещания за работата в нашето общество ”. Така коментира концепцията си създателят. Той, преди да стартира независима кариера, е бил в трупата на Националния център за цирк във Франция, минал е през класове по хип-хоп, спектакъл и акробатика. Очевиден е паралелът сред жонгльора, който непрекъснато хвърля топки във въздуха, знаейки, че рано или късно те ще паднат на земята, и Сизиф с неговия непрекъснат и обезсърчителен труд. Преследва се внушението, че във всяка работа съществува някакъв абсурд. С подчинено на непоколебим темп придвижване на топките, подредени един до различен, артистите основават поточна линия като че вземат участие в уморителен индустриален развой. Друга от сцените пък може да се схване като възстановка на трудовия делник на чиновника, на който немилостивият началник непрекъснато диша във врата, изисквайки от него още и още. В този смисъл спектакълът е апел да се понижи темпото в нашия забързан до лудост свят. Затова и са ловко уравновесени сцените, когато топките са непрекъснато в летеж с тези на притихване и неподвижност. Като на занимателен кадър артистите се придвижват в пространството, като че ли са наострили сетива да доловят сигнали от някаква друга галактика, където не познават Сизифовия труд.
Нестихващи най-после са аплодисментите за Джонатан Бу, Мартен Сер, Богдан Илуз, Рено Руе, Мартен Швиецке и Тома Хотцел, които се явяват и съавтори на плана. Работата им с телата, изключително в сцените, когато фактически наподобяват големи инсекти, е не по-малко респектираща от жонгльорските им умения. Еднакво атрактивни са самостоятелните и ансамбловите им осъществявания. Те не просто жонглират с топките, а вършат това с присъединяване на всички елементи на тялото, в това число с уста. Белите дребни кълбета са в непрекъснато придвижване, без фенът да успее да наблюдава траекторията им, даже тогава, когато актьорите са в легнало състояние на сцената, тичат или подскачат. Друг път пък дриблират във въздуха с тях и танцуват по двойки.
Участват: Джонатан Бу, Мартен Сер и други
На зрелищна образна партитура за седем жонгльори станаха очевидци феновете, посетили в спектакъл „ Азарян ” спектакъла на френската компания La Main de l’homme – „ Хуманоптер ”. Той е част от програмата на 13-ото издание на „ Световен спектакъл в София ” и съставлява комбиниране от актуален цирк и танц. Заглавието е изковано от младия режисьор и жонгльор Клеман Дазен и значи „ нещо сред човек и насекомо ”. „ Целта ми беше чрез изтощителна работа с тялото и комплицирана техника за жонглиране да основа символичен облик на множеството смисли и усещания за работата в нашето общество ”. Така коментира концепцията си създателят. Той, преди да стартира независима кариера, е бил в трупата на Националния център за цирк във Франция, минал е през класове по хип-хоп, спектакъл и акробатика. Очевиден е паралелът сред жонгльора, който непрекъснато хвърля топки във въздуха, знаейки, че рано или късно те ще паднат на земята, и Сизиф с неговия непрекъснат и обезсърчителен труд. Преследва се внушението, че във всяка работа съществува някакъв абсурд. С подчинено на непоколебим темп придвижване на топките, подредени един до различен, артистите основават поточна линия като че вземат участие в уморителен индустриален развой. Друга от сцените пък може да се схване като възстановка на трудовия делник на чиновника, на който немилостивият началник непрекъснато диша във врата, изисквайки от него още и още. В този смисъл спектакълът е апел да се понижи темпото в нашия забързан до лудост свят. Затова и са ловко уравновесени сцените, когато топките са непрекъснато в летеж с тези на притихване и неподвижност. Като на занимателен кадър артистите се придвижват в пространството, като че ли са наострили сетива да доловят сигнали от някаква друга галактика, където не познават Сизифовия труд.
Нестихващи най-после са аплодисментите за Джонатан Бу, Мартен Сер, Богдан Илуз, Рено Руе, Мартен Швиецке и Тома Хотцел, които се явяват и съавтори на плана. Работата им с телата, изключително в сцените, когато фактически наподобяват големи инсекти, е не по-малко респектираща от жонгльорските им умения. Еднакво атрактивни са самостоятелните и ансамбловите им осъществявания. Те не просто жонглират с топките, а вършат това с присъединяване на всички елементи на тялото, в това число с уста. Белите дребни кълбета са в непрекъснато придвижване, без фенът да успее да наблюдава траекторията им, даже тогава, когато актьорите са в легнало състояние на сцената, тичат или подскачат. Друг път пък дриблират във въздуха с тях и танцуват по двойки.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ